Племенникът

Нощта нямаше край. Гледах часовника на екрана на телевизора и ми се струваше, че не работи. Светнах лампата и погледнах онзи на стената. Жалко, и той бе на 2 и 20. Загасих и пак се завъртях в леглото. Едни и същи мисли, едни и същи картини постоянно се въртяха в главата ми. Тези кадри се прожектираха в съзнанието ми вече дни наред. По точно нощи, защото през деня само натрупвах отрицателните емоции. Така бе от 14 дни. Боби си бе заминал завинаги от живота ми. Понасях го адски трудно. Той бе най-близкият ми човек. На 28, аз учих, завърших магистратура, сменях работа след работа, като всеки обещаваше скорошна реализация, а се стигаше до покана за интимни вечери без ангажименти. Така вече се причеслявах към категорията “стари моми”, което обаче не ме тревожеше особено. По-скоро ме плашеше самотата. Боби я бе запълнил почти изцяло. С него ми бе приятно да прекарвам времето си. Често излизахме сред природата, а събота и неделя почти не стояхме в града. Харесваше ми и в леглото. Не че имах кой знай какъв опит за сравнение, но не бях имала по добър любовник. Бе нежен, а понякога леко агресивен. Толкова, че да запали страстта у мен. Любихме се на невероятни места. Дори веднъж го направихме в едни селски гробища. Именно сексът обаче бе причината, да се разделим. Още преди няколко месеца, когато бяхме на гости в едни познати, започна да флиртува с домакинята. Мен ми бе неприятно, но не го показах. В един момент на всеуслошание ме попита: „Искаш ли да направим тройка или четворка?”. В първия момент не разбрах, но като зацепих потънах в земята от срам. Не знаех какво да кажа, обърках се. Не обърнах особено внимание на онази случка, но после той все по-често изразяваше негативно отношение спрямо изявите ми в леглото. Не се смятах за порно звезда, но мислех, че мога да удолетворя всеки мъж. Капак на всичко бе, когато една вечер реши да ми го вкара в дупето. Мен ме бе страх и цялата се вцепених. Помолих го да спре. Казах му, че ще го направим, но ми трябва подготовка. Психическа и чисто физическа. Наблизо нямаше дори някакъв крем. Той обаче ме хвана здраво за ханша и натисна рязко твърдия си член. Изпитах ужасяваща болка. Отскубнах се и скочих от леглото. Очите ми бяха пълни със сълзи. От болката, от обидата. Знаеше, че правех всичко за него, знаеше, че го обичам! Набързо грабнах някакви мои дрехи, взех чантата от коридора и под виковете му: „Какво правиш? Къде ще ходиш?”, излетях през вратата. Бягах панически, не от него, а от унижението, от срама. След 2-3 преки мина едно такси, с което се прибрах у дома. Отидох в банята и дълго стоях под душа. Сълзите не спираха, да текат. Чувах звъна на телефона си поне 3-4 пъти. На сутринта отидох на работа, както винаги. Не се обади цял ден, но когато излязох, ме чакаше на спирката. Бях облята с куп обвинения. За отношението към него, за това колко струвала за мен тази връзка, за неговите чувства, неговите сексуални фантазии, неговата вярност. Слушах го безмълвно, когато каза, че след всичко това, не му оставало нищо друго освен да си тръгне. Без да съм го питала, ми каза, че нямало друга. Тогава исках само да се махна, да съм по-далеч от този човек, когото обичах с цялата си душа и сърце. Започна да ми причернява пред очите, бях седнала на пейката и нямах сили да стана. „Ела, когато искаш, да си прибереш багажа.” – го чух да казва и после отдалечаващата се фигура.
Погледнах към екрана 4 и 10. Станах и седнах пред компа. Лаптопа си го взех, защото в него имаше много лични работи. Отворих албумите си. Изглеждахме страхотна двойка и всички ни харесваха. Без да искам натиснах HISTORY. Погледнах механично в кои сайтове е влизано преди 14 дни. Няма да изреждам всичките сайтове за запознанства, еротични предложения и доста порно. Свалени бяха 6720 снимки и не знам колко си клипчета…
Часовникът ме събуди с дразнещият си звук. Очите ми пареха. В службата ме чакаше много работа. В автобуса нямаше много хора. Бе доста рано. С мен се качи едно 22-23 годишно момче. Поне изглеждаше на толкова. Стискаше нервно телефона си в ръце и крадешком, но втренчено ме гледаше. Не му обърнах повече внимание. Работихме до късно. Към осем часа нямахме повече сили и шефа ни каза, да си тръгваме. Навън вече се бе стъмнило. Оглеждах се и търсех с очи Боби. Искаше ми се в този момент, да се появи от някъде, да ме целуне мило, така както навремето го правеше стотици пъти… Вместо това внезапно пътя ми препречи мъжка фигура.
-„Извинете, може ли за момент?” - вгледах се и познах младежа от сутрешния автобус. Кръвта ми бързо се качи в главата. Озърнах се наоколо, имаше доста хора.
-„Не се безпокойте”, изглежда той бе забелязал това, „не съм бандит.”
–Какво обичате? – с най-деловия си тон го репликирах. Представи се, казвал се Мирослав, студент 3-ти курс от медицината.
-„А Вие сте Ина” – изплю внезапно.
- „От къде знаете името ми? И кой сте все пак?” – вече мислех, че е онези маниаци които си измислят секс идоли и ги преследват. Но аз не бях певица или манекенка?
- „Простете. Много съм объркан. Ние сме се виждали, но Вие не се сещате. Боби е моят вуйчо.” - загрях веднага. Един ден бяхме тръгнали в планината, но Боби реши, че трябва да минем през вилата на баща му. Там бяха една компания от 25-30 студенти и явно Мирослав е бил домакинът.
- „Каня Ви, в ей онова кафене. Много Ви моля, елате поне за 20-на минути.” В желанието си да науча нещо за Боби се съгласих. Стана ми смешно, като ми държеше стола докато седнах, а после изваждайки цигара ме попита;
-„Ще позволите ли?”. По галантност бе дори по-добър от Боби.
- „Е,е? За какво е тази среща?” – попитах направо бъдещия медик. И тогава последва най-прямото и най-нескопосано обяснение в любов. Харесал ме още като ме видял на вилата. После още много пъти ме е следил. Молил е вуйчо си да му пуска по имейла свои снимки, уж че правел семеен албум, а всъщност почти нямаше снимка на която да бе без мен. Рисувал ме е (освен медицината, обичал да рисува) и имал поне десетина мои портрети. Искал само да излиза с мен и секса не влизал в задължителните условия. Ако съм искала нямало да го правим. Напуши ме смях.
-„А тогава за какво да се мъкнем заедно?” – прозвуча доста грубо, но исках малко да си поиграя с този хлапак. Той млъкна, замисли се, отметна глава и изненадващо твърдо отсече:
-„Ще видите!”
-„А не смяташ ли, че съм малко големичка за теб, а?” предварително знаех отговора. Младежкият му ентусиазъм ме заплени. Очите му изгаряха и едновременно бяха толкова искрени. Казах си: ако ми разкаже сам за Боби, без да го питам, ще изляза един път с него. Сервитьорката смени пепелника и прекъсна разговора. Щом тя се отдалечи, Мирослав ме погледна и каза:
-„Още Ви е мъчно за Боби, нали? Обичате го..” - сякаш бе прочел мислите ми. „Той е готин. Съжалявам, че между вас така се получи. Наистина. Бяхте чудесна двойка”. После разправи как вуйчо му говорил със сестра си, как коментирали, но не каза нищо конкретно. Боби заминал вчера в командировка. Решил, че след случилото се има нужда от малко разнообразие.
-„Че какво толкова е станало? Той просто ме остави. Не аз него!” – думите сами се откъснаха от устата ми. Мирослав сякаш искаше да каже нещо, но в последния момент се отказа. Отдавна бяхме изпили кафетата и аз посегнах за чантата си.
-„Ще тръгвате ли?”
-„Да, стана късно и съм доста изморена.”. Мирослав не възрази, бръкна в джоба си и остави банкнотата на масата без да поглежда сметката. Излязохме навън.
-„Ще разрешите ли да Ви изпратя?”
- „Няма нужда, аз живея до спирката”.
-„Знам къде е, въпреки това?” Не възразих. Беше ми все едно. Пътувахме без да говорим, защото в автобуса имаше много хора. Слязохме и аз му казах:
-„Благодаря. Довиждане, Миро”.
-„Кога ще мога да Ви видя?”. Обещаното си е обещано. Уговорихме се за петък след работа. Прибрах се бързо. Под душа се хванах, че мислех за момчето. Все пак преди 10-на минути бе до мен. Вече съжалявах за това, че му обещах. Мислех си, че мога да му се обадя през деня и да му кажа, че се налага да отсъствам от града. Тази мисъл ме успокои.
Петъкът дойде доста бавно. Работа, проблеми и много дълги вечери. Сутринта се хванах, че доста осторожно избирам тоалета си. Не, към 10 ще му звънна, за да не се надява. В 10 шефа ни събра най-неочаквано. Имаше особен проблем в един от клоновете ни и се налагаше спешно някой от нас да тръгне натам. Следваше уикенда и никой не беше очарован. Аз бях най-младата, а и сега вече свободна и погледите на повечето се спряха на мен.
-„Нямам нищо напротив” - се чух да казвам, а в мислите си проклинах плана си към Мирослав. Сякаш Господ ме наказа, за замислената лъжа. Оправданията ми пред самата себе си, че може би нямаше да го направя, не помогнаха. Шефът вече широко се усмихваше:
-„ОК, благодаря ти. Бих ти дал колата си, но Вичо (шофьора му) от седмица ми е казал, че ще е на сватба и иска да е с нещо по-така. Но ще те закара и ще се върне, а ти на връщане си вземи първа класа. Цеца е запазила стая в хотел „Детелина”. Не се притеснявай, отиди поработи, а и си поживей. Няма да гледам колко са разходите. Ето,” и извади от чекмеджето си плик, „харчи колкото искаш.” Не можех да позная шефа. Явно евентуалният провал значеше много за него. Не бях го виждала толкова мил. Излязох и си казах, че съдбата все пак си знае работата. Вече смело набрах номера на Мирослав.
- „Съжалявам, но тръгвам в командировка за уикенда”, отсреща прозвуча изненадващото „Знам”
-„От къде знаеш? Всичко стана ясно преди няколко минути.” Не му повярвах аз. Мислех, че ме иронизира, като ми показва, че не си държа на обещанието. Мислеше, че го лъжа.
-„ ОК. Сега не мога да говоря, че имам упражнение.” каза бързо и затвори. Напразно „ало”-свах в слушалката. Стана ми гадно за момчето. Може би е живял тия дни с мисълта за срещата ни? Какви ги върша! Хвана ме яд на себе си. Ако бях с Боби, това нямаше да се случи. Мисълта за бившия ми приятел ме натъжи. Добре, че Вичо препираше. Бързаше момчето, път го чакаше. Пътят ме разведри. Хлапакът явно е премислил и разбрал, че нещата между нас няма, да се получат. Хукнал е подир някоя колежка. В три часа спряхме пред хотела. Вичо свали чантата ми и с газ потегли по обратния път. Докато попълвах картата си момичето от рецепсията ме попита: „Г-ца Митова?” Получила потвърждение, продължи, „Има бележка за Вас” и ми подаде плик с емблемата на хотела. Сигурно колегите ми не са искали да ме безпокоят по телефона и са оставили инструкциите си на регистратурата. Взех ключа от момичето и се запътих към асансьора. Отключих стаята си. Бях отсядала и друг път тук. Пуснах телевизора и отворих плика. Добре, че бях седнала на леглото! Защото сигурно щях да се озова на теракотения под. „АЗ СЪМ В 301-вa. МИРО”. Бавно, много бавно идвах на себе си. От къде знаеше в кой град отивам? И в кой хотел ще бъда? И как е дошъл преди мен? Въпросите изникваха един през друг в главата ми. Хвана ме яд. Размислих и реших, че откакто го видях за пръв път, той е с една идея пред мен. На това трябваше да сложа край. След секунди вече чуках на 301-ва. От вътре не се чуваше нищо и аз настоятелно почуках пак. Бях почти ядосана. Исках да сложа този младеж на мястото му. Посегнах за трети път към вратата, когато тя широко се отвори. Мирослав бе облечен официално. Костюмът му стоеше като излят, с общият стил бе безупречен. „Заповядайте” и с жест посочи стаята си. Влязох с наперената си походка. Все пак нямаше, да се караме на вратата я. Направи ми впечатление, че всичко бе в изряден вид. Освен това бе внесъл и някои лични мотиви в инъче типичната хотелска стая – настолен часовник, лаптопа, няколко книги и учебници, две? чаши за шампанско и едно мече на леглото. Впрочем неговата стая бе далеч по-луксозна от моята, защото се водеше апартамент и спалнята му бе отделена, макар и между двете помещения да нямаше врата. Имаше голяма маса и диван. Помислих си, че шефът все пак е можело да наеме и за мен такава, но 20-те лева са си пари, както би казал той.
-„Е,е?” – обърнах се рязко към Мирослав.
- „Добре, седнете. Всичко ще Ви обясня. Само не се сърдете.” – отново с тази искреност в гласа, срещу която моя гняв спадна наполовина. Седнах на дивана и той продължи. „-Имам кафе. Искате ли една чашка. Нося си от къщи. Обичам сам да си правя кафето, а и не обичам хотелски посуди.” Разбирах го, аз мислех по същия начин.
-„Добре, но после искам да чуя обясненията ти”, вече с по нормален тон му отвърнах.
- „Разбира се. Нещата са много прости”, започна той, докато вадеше от шкафа термоса и чашите.
-„Утре ти ще се срещнеш с Христина, нали? Тя е наша семейна приятелка, съученичка на майка ми. Още като беше с Боби, бе дошла на гости у нас. Стана дума къде работи и аз разбрах, че сте в една фирма. Като се разделихме, аз и звъннах по телефона и скроих този план. Тя се обади на шефа Ви, че клиента на който той много държи поставя допълнителни условия по договора си. Това е вярно, но кака Тинче вече е разрешила проблема. Човекът е доволен и срещата ви утре е формална. Дори ще увеличи заявките. Знаехме, че шефът ще прати Вас – най-подходящия човек, защото ще иска да го „омагьосаш”. Останалото бе лесно. Когато ми се обадихте вече бях в тази стая и бях оставил бележката долу. Извинете, че Ви излъгах за упражненията. Ако кажете, още сега си тръгвам обратно. Не ми се сърдите, нали?”. Стоях известно време замислена. Ядът ми се сблъска с очарованието от целеустремеността на този хлапак. Това което така липсваше у Боби! Пак този Боби. Тръснах глава.
-„Напротив. Постъпил си лошо и ти го знаеш. Не може така, да се подиграваш с хората. Не само, че съм сърдита, но си промених и мнението за теб. Миро, (за пръв път го наричах по име) не те мислех за измамник. Разочарова ме.” – казах го с най-ледения глас и много равномерно. Момчето ме гледаше с широко отворени очи. Почувства се неудобно и започна да мачка покривката на масата с познатия вече навик.
-„Наистина съжалявам. Постъпката ми е хлапашка. Но Вие така и така бяхте обещали, да се видим днес… Нищо не губите, защото може да си тръгнете когато поискате.”. Последва пауза и той продължи: „Направих го без задни помисли. Когато го замислях, не изглеждаше толкова зле. Знаех, че обичахте да обикаляте разни места с Боби и си мислех, че …”, той не завърши, но бе адски прав. Начинът ми на живот след раздялата коренно се промени, а това не бе в мой стил.
-„Добре, Миро. Нека продължим конспирацията ти, но от тук нататък аз ще определям правилата. Ако се върна и някой ме види, шефът ще разбере и нищо чудно колежката да пострада. Оставаме, но аз си изпълнявам обещаното, макар че не би било несправедливо и ако откажа, а после си изпълнявам задълженията за които съм пратена. Ако допуснеш и грам своеволие, няма да ме видиш никога повече. Съгласен ли си?”. На лицето му грейна щастието. Усмивката му зарази и мен.
-„Хайде, сега отивам да взема един душ. После се обличам и ще ти се обадя да излезем според уговорката.”.
-„Да, добре. Само, че аз си мислех, че ще е вече късно. Ще бъдете гладна и си позволих, да запазя места в една механа. Но ако желаете, ще ги отменя.” Този човек явно ще успее в живота.
-„А има ли още изненади? И престани с това Вие, говори ми на ти”.
-„Не почти свършиха.”. Така и не уточнихме какво значи „почти”. Когато горещата вода ме обливаше си мислех, че Миро всъщност е изключителен мъж. Само, че е още дете. Неговата загриженост, уменията му да подрежда нещата, да предвижда в бъдещето, бяха качества, които не се срещат толкова често в съвременните мъже. Бе ми омръзнало да бъда с разхвърляни, неподредени хора. Спомних си, че Боби смени крана в банята си близо година след като бе взел да капе. Направи го за пет минути, но трябваше аз да купя кранче, да му намеря ключ и тефлонова лента. Защото ми бе омръзнало, да натискам дръжката, когато го затварям и да проверявам след това дали не тече. Пак се хванах в сравнения на племенник и вуйчо. Миро ме чакаше във фоайето. Забелязах момичето (доста красивичко) му хвърля бързи погледи. Женската природа в мен си каза своето. Енергично пристъпих към него, хванах го под ръка:
- „Ще тръгваме ли? Извини ме, ако съм се забавила.” - тя бързо отвърна поглед в страни. Механата бе наблизо, а там ни чакаха. Забелязах, че само на нашата маса има букет с разкошни цветя и исках да попитам кавалера си, дали има пръст и в това, но се отказах. Топлината на уискито притъпи възприятията ми. Говорихме за неговото обучение. Каза ми, че искал да специализира хирургия. А по анатомия имал шест. Попитах го за колежките му. Отговорът му бе такъв, сякаш се е подготвял предварително.
-„Разбира се, че има много красиви момичета. С някои от тях можех да се срещам, но просто не ставаше. Едни си имат приятели, други пък искат и аз да съм им приятел, а трети просто си търсят заможно гадже. Останалите не ми харесват. И тогава видях теб. Това е” Казано по прост начин, звучеше нормално. Той ме попита:
-„А при Вас, пардон при теб, нещата в службата как стоят?” Разказах му бегло, за целите си. За това, че искам да направя нещо, а досега кариерата ми не ме задоволява.
-„Без помощ от вън ще е много трудно, да се развиваш” Вече не го питах, защо с такава категоричност заяви нещо, което отдавна ме съмняваше и за което Боби яростно ме убеждаваше в противното.
-„Че, защо? Ето, виждаш, шефът мен изпрати, да оправям нещата, когато е напечено. Значи ми има доверие.”
-„Не знам. А питала ли си, ако бе на 55 год. Дали би изпратил теб? Той, според мен, не е изпратил теб. Изпратил е съвършеното ти дупе, дългите ти крака, цъфтящите ти очи, а не теб. Мисля, че скоро време всичко ще се оправи и шефът ти ще разбере, че в твое лице има един отличен работник, чието място е далеч нагоре в йерархията.” – отново простичък и убедителен. Вече харесвах това момче. Алкохолът замъгли съзнанието ми, а когато ме покани да танцуваме ми се видя най-естественото нещо.
-„Танцуваш отлично”, констатирах на глас.
-„Бях 3 години в танцов кръжок, майка ми настояваше. И е била права.”, бе логичния отговор.
Излязохме към 11 часа. На вън го хванах под ръка. Нощта бе мрачна и подтискаща. Не светеше нито една крушка. Той ме придърпа леко към себе си, наведе се и ме целуна по косата. Усетих парфюмът му, тежък и с наситена миризма. Не харесвах такива. В този момент обаче не мислех за това. Надигнах глава и той намери устните ми. Бързо изминахме пътя до хотела. Без да говорим трьгнахме към неговата стая. Дрехите ни останаха по пода между вратата и леглото. Ръцете му шареха по тялото ми. Спряха се на гърдите ми, сутиена пречеше и той го надигна нагоре. Нощният хлад отвън ги бе направил зърната още по стегнати. Усетих влагата между краката си. Той хапеше зърната, а с ръката си галеше корема ми. Полудях от възбуда. Издърпах боксерките му. Усетих втвърденият му член да се допира до мен. Протегнах ръка и го хванах леко. В отговор той ме стисна силно. Целуваше ме по врата, по тила. „Искам те” – прошепнах в ухото му. Надигна се на лакти, а за разтворих краката си. Членът му опря в катеричката ми. Бе направо мокра. Започна леко да се движи, като членът ми се плъзгаше по дължината и, докосваше клитора. Тогава с две ръце той ме хвана за дупето и бавно го вкара в мен. Изпълни ме докрай. Стиснах възглавницата, а той се дръпна толкова, че вътре остана само главичката му. Започна леки фрикции, а след 7-8 пъти отново го заби целия в мен. Хапеше ухото ми , с едната си рька мачкаше втвърденото до крайност зърно на гърдата ми, а с другата стискаше дупето ми. Аз го въртях, хванах го рязко с две ръце за задника и го натиснах към мен. Забих си ноктите в плътта му, а той впи устни в шията ми. Нададох силни викове, усетих топлите вълни да прииждат една след друга. Това бе най-скоростният оргазъм в живота ми. „Чукай ме! Чукай ме, моля те” – шептяха устните ми. Усещах го целия в мен, усещах го с цялото си тяло. Той милваше косите ми, , целуваше тялото ми, усещах горещия му дъх, конвулсиите ми следваха една след друга, просто не можех да спра. След минута той се отпусна до мен, а аз не можех да мръдна. Цялото ми тяло бе схванато, не си усещах краката. Не говорехме. Чувах учестеното му дишане. Напипах члена му. Напращял той искаше мен. С усилия на волята се спуснах надолу. Поех органа доставил ми такова удоволствия в устата си. Миришеше на мен. Бавно облизах с език заголената главичка, спуснах ръката си към основата му и хванах леко топките. Усетих как тялото му потрепери. Дишаше участено, тогава засмуках члена, като едновременно го лапах. Миро сложи ръце на главата ми, но само следваше нейното движение, без да я притиска. Тогава се реших, легнах по гръб, като не изпусках органа на удоволствието от ръцете си. Показах как искам да се изправи на колене с лице към краката ми. Изметнах глава назад и го налапах смело. След няколко фрикции, го пуснах, хванах го за дупето и го притиснах към мен. Премина през сливиците ми и целият влезе в устата ми. Направих го още поне десетина пъти. Почувствах приближаващото изпразване, но не се дръпнах както правех преди. Но Миро сам се обърна и легна до мен. Едва успях да му го хвана и бяхме обляни с топлата течност. Изхвърляше на мощни тласъци. Насочих ги към гърдите си, но стигна чак до лицето и косата ми. Разля се навсякъде. Дълго лежахме отпуснати един до друг. Ръцете му милваха тялото ми с върха на пръстите. Мислех си, че никога досега в живота ми не бях преживявала такъв оргазъм. Чувствах се щастлива. „Искаш ли да отидем заедно в банята?”, получил в отговор само кимване, той ме хвана за ръка и прегърнати влязохме под горещата струя. Той ме взе в обятията си и се оставихме струята да ни облива. Загърнахме се в големите хотелски хавлии и седнахме в леглото. Миро пусна телевизора на музикална програма и тръгна към мивката. Извади от хладилника бутилка и купичка с ягоди. „Госпожо, желаете ли по чашка?”, театрално застана до мен, а големият му член релефно се открояваше под хавлията. Реших, че подготовката му си заслужава ответния жест. „Изчакай малко”, скочих от леглото и по чехли изскочих навън. Отидох в стаята си и взех от багажа си едни бикини, които бях купила наскоро заради Боби. За секунда ги обух. То и нямаше кой знае какво за обуване. Отпред на триъгълника имаше изрязано едно голямо сърце, а отзад бяха само лентичка.
-„Извини ме, подай ми сега чашата” му казах и се сгуших в леглото. Бе успял да вдигне дрехите от земята и да ги подреди на дивана. Отпивах на малки глътки, а с ръката си милвах члена му през хавлията. Нямаше как да си доизпия шампанското. Усетих как пенисът се втвърдяваше в ръката ми. Той ме милваше през бикините. Ръцете му хващаха лентичката и тя триеше клитора и ануса ми. Пръстите му минаха през изрязаното сърце и докоснаха най-чувствителната част. Усетих идващата възбуда. Оставих чашата и свалих халата.
-„Харесват ли ти?” го попитах. Той не отговори. Бях на колене, когато започна да ме целува по корема. Езикът му слизаше по-надолу и по-надолу. Усетих върха му върху клитора си. Легнах по гръб и разтворих силно краката си. Със зъби той измести лентичката встрани и усетих парещия му дъх да облива органа на удоволствието. Хвана ме за дупето и аз го изправих срещу него. Лижеше ме страстно. След минутка премести езика си още по надолу. Свих колене плътно до гърдите си. Хванах ги с ръце и надигнах таза си. Езикът му облиза анусът ми, а с ръце разтваряше дупето ми. В главата ми бучеше, чувствах че оргазмът ми приближава, но той рязко стана и ме обърна по корем. Застана зад мен и надигна таза ми. Хвана задника ми с две ръце и го разтвори. Стоях на колене, подпряна на лакти, а той зарови глава в мен. Ближеше катеричката ми и анусът. Почувствах тръпките, а когато натисна с езика си и той влезе в сфинктера ми, вълните заприиждаха една след друга. Чукаше ме с език, а пръстите му мачкаха клитора и влизаха в путката ми. Строполих се по очи на леглото. „Прощавай, не можех повече”, успях да прошепна. А той ме целуна силно по шията. Милваше ме, пръстите му бягаха по гърба ми, по раменете ми. Обърнах се по гръб. Движенията ми бяха като на забавен каданс. Членът му стърчеше и видът му ме привличаше силно. Той посегна над мен и взе ягода от чинийката. Поднесе я към устата ми и аз я облизах сладострастно. Знаех, че ще му достави удоволствие. После я поех с устните си и бавно я засмуках. Леко го стисках за топките, преместих пръстите си към входа на ануса му. Възбудата го накара силно да ме стисне за гърдите. Заболя ме, но почувствах желанието. И аз взех една ягода. Внимателно я разтрих в еректиралия член. После се свлякох надолу и го засмуках лакомо. След малко го извадих и с ръце го насочих още нагоре. Лежах по гръб, държах го за задника му. Облизах топките, продължих още надолу и с език проникнах в ануса му. Държах члена му в ръка. Мислех, че вече не може да се контролира. Обърнах го по гръб и отново го налапах до дъното. „Не го вади”, успях да му прошепна и пак го засмуках. След секунди се вцепени и усетих топлата струя в устата си. Вкусът и бе неопределен. Може би леко солен и кисел. Никога до сега не бях опитвала вкуса на това нещо. Леко го извадих и продължих да го втривам с ръка, а езикът ми облизваше останалото по главичката му. Може би сме задрямали, защото когато дойдох на себе си лежах с глава на рамото му, а той не мърдаше. Опитах се леко да стана, но той само ме хвана за ръката, „Къде отиваш?” „Мислех, че спиш”. „Не, аз си помислих за теб същото. Искаш ли шампанско?” Бях ожадняла. „Първо ще отида до банята”. Свалих си бикините и станах. Когато се върнах Миро бе светнал лампата на нощното шкафче. Сега ще попита, хубаво ли ми е било с него. Знаех го. Коронният въпрос на мъжете. Излизайки от банята тръгна към стаята. Върна се и приближи се към мен. Стоеше гол и мачкаше нещо в ръцете си. Помислих си, че трябва малко на напълнее и би бил с перфектна фигура .
- „Ина”, добре поне, че този път не се налагаше да лъжа. Вече бях готова, да му кажа, че беше страхотно, а самият той прекрасен. Едва ли щях да си призная, че дадох и получих толкова много само за една вечер. Но последва
- „ може ли да ти дам нещо?” Погледнах го, но вече без изненада. Той самият бе една голяма изненада. Протегна ръка и ми подаде един медальон. Много стар, на верижка. Бе целият от злато.
- “На прапрабаба ми е. Предава се от поколение на поколение.” Отвори го. Вътре имаше снимка и някакво камъче.
–„Това е от гръцко. Когато дедите ми са били прокудени от там, прабаба ми е взела това камъче от родното си село. Той носи късмет и щастие на жената, която го притежава.” Почувствах се неловко.
- „Защо ми го даваш? Мисля, че трябва да принадлежи на жена ти.”
-„Да, то вече принадлежи на моята жена. Ти ще бъдеш и никоя друга”. Засмях се.
-„А няма ли поне да ме попиташ дали искам?”
-„Не, защото ако те питам ти ще откажеш. Но не със сърцето си, а с разума си. А той днес не е добър съветник”. После се наведе и ме целуна. Легнах напреки на леглото и сложих глава на краката му. Ръцете му се плъзгаха по тялото ми, по косите ми. Когато се наведе, усетих горещия му дъх по тила си. Топлите му устни потърсиха моите. Бутнах го леко назад. Членът му се озова пред лицето ми и аз леко захапах пениса му. След секунди той се втвърди и изпълни устата ми. Чух учестеното му дишане. Прекарах ръка между краката му, напипах ануса му и леко си вкарах пръста. Не знаех как ще реагира. Желаеше ме и това адски ме възбуди. С другата ръка си мачках клитора. После се обърнах настрани. Миро се озова зад мен. Членът му пулсираше опрян в дупето ми. С едната ръка леко стискаше зърното, а другата бе на корема ми. Леко се завъртях и членът му ме прободе. Хвана ме за ханша и усилихме ритъма. Аз вече крещях от удоволствие. Бях благословена. Почувствах се на върха на щастието. „Искаш ли да ме чукаш отзад?” Без да чакам отговор извадих члена му, взех с ръка. Бе целият мокър. Леко го разтрих и навлажних с нашите сокове ануса си. После поставих главичката на входа. Миро леко започна да натиска. В началото се вцепених, но възбудата надделя. Усетих рязка болка. Разбрах, че главичката бе вече в мен. Започнахме по-бързи и бързи фрикции. До като не го вкарахме целия. Усещах го, притискаше Г-точката ми от другата страна. Натисках се силно към него. Той стискаше гърдите ми, а аз бях сложила ръка между краката си. Гласът ми идваше някъде дълбоко в мен. Виковете преминаха само в хриптене. Нямах повече сили. Вълните на оргазна заприиждаха една след друга. И всяка по-голяма от предходната. Пикът бе когато усетих топлата течност на Миро, да се излива в мен. Не знаех направо какво става. Никога до сега не бях имала толкова дълъг и цялостен оргазъм. Бяха се схаванали всичките ми мускули. Не можех да мръдна дори главата си. Лежахме дълго. Сигурно сме заспали. Когато отворих очи бе светло. Миро ме бе покрил с чаршафа. Чуваше се в банята. Усетих страхотен глад. Сетих се, че момичето бе споменало, че до 10 е закуската….
Отидох във фирмата към 11. Както ми бе казал Миро, там ме чакаха Христина и клиента. Уточнихме и без това уточнените неща. Към 4 се освободих и влязох в хотела (имах уговорка с администрацията). Мири бе отпътувал, защото решихме, че за сега няма защо да ни виждат заедно в нашия град. Поне не днес. На леглото виждам една голяма червена роза.
Телефонът звънна. Намерих го в чантата си. Бе шефът. „Ивче, как е?” „Всичко е ОК” и му разказах накратко ситуацията с клиента. „Добре, мойто момиче, хайде тръгвай си. Сигурно скучаеш там. В понеделник в 9 да си при мен. Но ще ти кажа още от сега. Поемаш длъжността на Георгиева. И защо не каза, че си „наше” момиче до сега?” Слагах телефона в чантата обратно и видях медальона. На задния капак имаше гравиран един отвес.

П.П. Краят на историята е излишен. Но за по-недосетливите все пак ще я завърша. За няколко месеца станах първи заместник и на практика сега ръководя цялата фирма. Живеем с Миро в къща, която е като начално училище. Той завърши и специализира „хирургия”. Един от консултиращите го специалисти е шефът на болница в Барселона. На няколко месеца прескачаме до там, а и той идва често. За сега не мислим за деца, защото и двамата сме много ангажирани. С Боби се виждаме на два-три месеца. Отначало искаше да се „връщам при него”, както той се изрази. До като не му казах, че не мога да живея с човек, който не умее да прави анален секс. Ако филмчето бе нарисувано, трябваше някой да му надигне падналото чене. Междувременно Миро бе споделил с мен, че преди Боби е коментирал връзката си, като е използвал не дотам приятни за ухото фрази, що се касае за мен. Че е имал „дазявки” с други жени, които не били толкова „захлюпени”.
Сега вървях по алеята, Миро емоционално ми разправяше нещо, а аз напипвах в чантата си две неща, медальона и тубичката „Лидокаин”.

08.02.2010